 |
Проект „Изследователско висше училище: Медицински университет – Плевен“ |
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
Стълб 1 „Иновативна България“
Компонент 2 „Научни изследвания и иновации“
Инвестиция C2.I1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“
Процедура: BG-RRP-2.004 - „СЪЗДАВАНЕ НА МРЕЖА ОТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ВИСШИ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ“
Проект „Изследователско висше училище: Медицински университет – Плевен“
Краен получател : МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН
Бюджет: 11 999 941 лева
Срок за изпълнение: 42 месеца
Цел на проекта: изпълнение на Стратегическа научноизследователска и иновационна програма в следните стратегически за университета области: нови технологии в медицината (телемедицина и 3D медицина, клетъчни и тъканни технологии, стволови клетки и биопринтиране, изкуствен интелект, роботизирани и минимално инвазивни интервенции); онкология, онкогенетика, молекулярна патология и персонализирана медицина; оценка на здравните технологии, лекарствена безопасност, фармакоепидемиологични подходи за осигуряване на рационална лекарствена употреба.
Предвижда се водещите научни групи, които ще бъдат финансирани по проекта, да работят върху следните теми:
Научна група „Електронна брахитерапия“ - въвеждане на метода на електронната брахитерапия като стандарт за лечение на онкогинекологични заболявания в клиничната практика; изготвяне на протоколи за стратификация на пациентите, които биха имали полза от лечение с електронна брахитерапия, за национален стандарт за електронна брахитерапия при карцином на маточната шийка и ендометриума; принос за изготвяне на световен стандарт за това лечение; разработване на фантом за дозиметрична верификация със заявка за международен патент; оценка на ефективност (проследяване на чиста от рецидив и обща преживяемост); оценка качество живот (определяне на късна токсичност). Осъществяването на лечението с апаратура за електронна брахитерапия е нова алтернатива, при която лъчението е електронно генерирано, с ниска енергия, изисква минимални мероприятия по лъчезащита, а апаратурата е мобилна. Утвърждаването на този метод като алтернативен на конвенционалния по отношение на дозиметрични резултати, токсичност, локален контрол, преживяемост и качество на живота би осигурило на пациентите по-широк достъп до лечение и по-нисък риск от инциденти.
Научна група „Транслационна онкология“ - канцерогенеза, прогностични и предиктивни маркери в онкологията – намиране на нови маркери при рак на гърдата и рак на маточната шийка и включването им в клиничната практика.
Кръвни проби на 400 пациенти (200 с карцином на шийката и 200 с карцином на гърдата) ще бъдат центрофугирани и ще бъде отделена ДНК и плазма. Плазмата ще бъде изпратена за изследване на панел от протеини за търсене на прогностични и предиктивни фактори. На ДНК ще бъде направено пълно геномно секвениране. Резултатите от секвенирането и метилирането ще бъдат сравнени с данни от Атласа на човешкия раков геном. За първи път в България ще се създаде база данни с толкова секвенирани и метилирани ракови генома, ще се установят чести мутации и аберации за българската популация, ще се открият нови и валидират стари прогностични и предиктивни фактори при карцинома на гърдата и маточната шийка - заболявания с огромно социално значение в България.
Научна група „Дигитални инструменти за осигуряване на рационална лекарствена употреба при уязвими пациенти“ - изследване на употребата на лекарства; фокус върху клиничните резултати на пациента в зависимост от степента на приложение на технологични способи за предписване, дигитални медицински досиета, електронни „помощници“, използвани от медицинските специалисти и др. Все още не е достатъчно добре проучено наличието на пряка връзка между подобрените здравни резултати и дигитални инструменти като специализирани платформи за пациенти с определени заболявания (disease management platforms), електронното предписване на лекарства и цифровите комуникационни канали за идентифициране и докладване на нежелани лекарствени реакции, особено при специфични популации пациенти. Освен това, съществуват ограничени доказателства относно икономическите резултати от приложението на дигитални интервенции в областта на лекарствената употреба. Ето защо, целта е да оцени как разнообразието от дигитални инструменти за оптимизиране на рационалната лекарствена употреба може да подобри резултатите за пациентите и да редуцира разходите за лечение.
Научна група „Иновативни биоинженерни подходи в медицината чрез използването на стволови клетки и протеомика“ - поведение на стволовите клетки в динамична адхезивна среда и създаване на изкуствена ниша за стволови клетки чрез използването на „интелигентни“ полимери (SMARTNICHEDESIGN); очакван резултат - изцяло нови фундаментални познания за биологията на стволовите клетки с практическо значение на нова технология за насочване на поведението и стареенето на стволовите клетки.
Научна група „Изкуствен интелект в областта на гинекологията“
Карциномът на маточната шийка е глобален проблем, социалнозначимо заболяване, засягащо ежегодно над 500 000 души, с основен процент на новозаболели и починали в държавите със среден и нисък социален статус. През 2018 г. Световната здравна организация стартира първата стратегия за елиминация на раково заболяване, с което подчерта тежестта на ситуацията в световен мащаб и липсата на ефективност на методите на превенция и профилактика. Изкуственият интелект може да подпомогне заложените цели в стратегията – да се профилактират 70% от жените до 35-годишна възраст с надежден метод за скрининг и да се третират 90% от случаите с предракови изменения. Базиран на изкуствен интелект алгоритъм има потенциала да реши кадровата криза в много държави, дължаща се на миграцията на медицински персонал към страни с по-голяма инвестиция в здравеопазването и по-добри условия на труд, като даде оптимални резултати в условия на телемедицина и анализ на изображения. Планира се акумулирането на голям брой дигитални колпоскопски снимки, с последващо етикиране и отбелязване на зоните на интерес, и създаването на база данни с висококачествени изображения на маточната шийка и процесите в нея. Следваща стъпка е детайлен анализ на наличните методи и методологии за изкуствен интелект и приложението му в гинекологията, както и определяне на основните изисквания и параметри за прилагане на иновативен софтуер за изкуствен интелект, анализ на потенциални проблеми и предложени решения. Основно място заема задачата за разработване и внедряване на уеб платформено решение на информационна система с интеграция на изкуствен интелект и възможности за различно базиране (като облачна услуга и локално) за ранна диагностика и скрининг на предракови изменения на маточната шийка с предоставяне на всички програмни материали и на всички интелектуални права над разработките. Крайният етап включва публикуване на резултатите в международни списания с висок научен коефициент (Scopus и Web of Science) и участие в конференции и научни събития в областта на гинекологията и изкуствения интелект в здравеопазването.
Научна група „Научно ръководство и експертна подкрепа за внедряване на фармакогеномиката в клиничната практика“ - прилагане на съвременните постижения на фармакогеномиката за предиктивна и реактивна оценка на лекарствения отговор в реална клинична среда с цел оптимизиране и индивидуализиране на медикаментозната терапия при пациенти със социалнозначими заболявания; поставяне на началото на интегрирането им в практическите подходи за избор на най-подходящото, ефикасно и сигурно лекарство за отделния пациент.
Анализ на клинични характеристики: брой нежелани реакции/оплаквания/диагнози; брой лекарства, които вероятно допринасят за развитието на странични ефекти; брой включени метаболитни пътища на лекарството; брой медикаменти с фармакогенетични профили; брой лекарства с риск от генотип-базирани странични ефекти, за които са издадени препоръки и са описани действащи фармакогени. Разработване на защитена персонализирана база данни, съдържаща резултати от фармакогенетични тестове за отделните пациенти и включваща актуализирани препоръки от европейски PGx консорциуми и работни групи относно валидирани и нови идентифицирани варианти в гени, свързани с лекарства.
Над 200 са гените, познати като „фармакогени“, които са свързани с терапевтичния отговор, а 80-99% от индивидите са вероятни носители на генетични варианти, променящи лекарствения отговор. Фармакогеномната (ФГ) информация вече фигурира в кратките характеристики на част от съвременните лекарства. Предписването на медикаменти и оценката на резултатите от вече проведено лечение разбираемо изискват набор от специализирани знания и умения от страна на лекари и изследователи в прилагането на лавината от ФГ данни в реалната клинична практика. Навлизането на новите геномни технологии за широкомащабни проучвания на панели от гени през последното десетилетие налага структуриран подход към адекватното използване на ФГ информация за целите на индивидуализираната фармакотерапия на значими за обществото заболявания като стъпка към прецизираната и персонализираната медицина в близко бъдеще.
Подпомагането на изследователските висши училища и мрежата между тях ще осигури необходимите условия за повишаване на участието им в международни, европейски и национални програми. Планира се до 2030 г. изследователските висши училища да получават държавна субсидия за научна и иновационна дейност в размер на приблизително 40% повече спрямо субсидията за обучение, заложена в Стратегията за развитие на висшето образование 2021-2030 г.
Програмата предвижда финансирането на проекти за провеждане на научно-приложими и иновационни изследвания, които могат да доведат до резултати, необходими за защита на интелектуална собственост, като в рамките на проекта ще се финансират вътрешни за университета проекти за приложни научни изследвания, насочени към иновации или интелектуална собственост.
Информация за проекта е публикувана на адрес: https://www.mu-pleven.bg/index.php/bg/news/current-news/6851-2023-01-12-14-10-41?highlight=WyJcdTA0M2ZcdTA0NDBcdTA0M2VcdTA0MzVcdTA0M2FcdTA0NDJcdTA0MzgiXQ==
